Област Благоевград е една от големите на територията на страната заедно с населените места от югозападната част. В нея влизат още Сандански и общината, част от която е село Голешово. Граничната планина Славянка е мястото, на което селото е локализирано и трябва да се има предвид посоката на локацията. Тя е север – северозапад, а в непосредствена близост се намира и един резерват от типа биосферен. Неговото име е Алиботуш, като това е вероятно старото име на вече споменатата планина. 21 км делят селото от Катунци и 46 от Благоевград, който благодарение на действащия в него университет все още привлича млади хора от страната. Пътят до селото е добре покрит с асфалт и това улеснява придвижването по него, а близо се намира и още едно населено място. То е пак село и носи името Петрово, а на девет км е разположена така наречената Парилска седловина. До нея се стига по черен път.
Въпреки съхранената и добре пазена старинна архитектура, нещата за Голешово не изглеждат добре като цяло. Първият и най-сериозен проблем е малочисленото население, но такава картина има и в много други села от страната. Васил Кънчов като виден историк и изследовател в сферата на етнографията не пропуска да публикува данни и за това населено място през 1900-та година. Той е родом от Враца, а едно от тамошните училища носи неговото име. Според Кънчов 1250 човека живеят в селото в началото на двадесетото столетие и всички те са българи с християнски предпочитания в религиозен аспект. Що се отнася до броя на екзархистите тук през 1905-та, данни могат да се почерпят от секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев. Той съобщава за 1 800 хора с такива вярвания, но има данни и за сферата на образованието. В училището има двама учители и общо осемдесет ученици за първите години на миналото столетие. Когато през 1912-та година се стига до избухването на Първата Балканска война, седемнадесет души от селото се записват като доброволци в редиците на опълчението от Македония и Одрин. Тази организация играе ключова роля в борбите по това време, но има и доста разногласия.
Георги Стрезов е друг изследовател, благодарение на когото можем да научим неща за Голешово. Той съобщава в една от кратките си записки, че населеното място се намира на седем часа път от Валовица към СИ. Разположено е при Алиботуш, а голяма част от хората се занимават с пасенето на овце и кози. Поради ниското си разположение, почвата на много места е с ниско плодородие. Това несъмнено е било основен проблем за хората, свързан с осигуряването на прехрана. Ръж е единственото растение, което намира добра среда за виреене заедно с пченката. Гората от борове пък помага много на хората, защото от дърветата се добиват въглища. Те от своя страна биват използвани за топенето на руда от желязо. По времето, когато Стрезов изнася данни за селото, тук функционират църква и училище. 60 на брой са децата, образовали се тук. Обучението им протича на гръцки. Понякога обаче се чете и на български, а броят на къщите е 70.
